Заглавието звучи като нискобюджетна научнофантастична антиутопия, знам. Става въпрос за Дуисбург - град в Северен Рейн-Вестфалия, Германия. Как и защо попаднах тук ще разкажа някой друг път. Или пък няма. Факт е, че живея тук от едно известно време и ми харесва. Не е красив град. Даже напротив! Доста е отблъскващ и скучен понякога. Но е чаровен по свой собствен начин. Е предполагам че трябва да поискаш да видиш чара му, за да можеш да го видиш. И тук се сблъскваме с проблема с предрасъдъците. За много хора градът е просто грозен и толкоз. Те едва ли са виждали нещо повече от неголямата и не особено живописна централна улица. А Дуисбург е много повече от една пешеходна улица и огромното множество турци, които живеят тук. Затова и нещо като хоби ми е, когато имам време да развеждам познати и приятели по разни по-специални места и да гледам как по лицата им се изписва откровено възхищение. Или поне как се усмихват при вида на нещо неочаквано, въздействащо положително. Имам си любими дестинации и на повечето хора са им писнали разказите ми за тях. Пристанището е една от тях и някой път непременно ще попиша тук за него. Сега обаче имаме друга цел пред себе си. Една от забележителностите на града е мястото, където реката Рур (дала името на Рурския басейн) се влива в Рейн (този същия дето Рейн-Майн-Дунав, да).

И така... Имаме град, дължащ поминъка си на тежката индустрия. 2 големи реки: едната, от които дала името на цялата област, а другата - неразривно свързана с немската история и митология. Към това добавяме стремеж към авангардизъм, който бива подкрепен от страхотната колекция на Lehmbruck Museum. Сега остава само да намерим необходимите 400 000 ДМ, които навремето е струвал... Рейнския портокал. Това последното е галеното име, с което аз го наричам. Но е и игра на думи. На немски името е Rheinorange. Което буквално преведено си значи "Рейнски портокал" или "Рейнско оранжево". Шегата е всъщност с наименованието на яркия цвят според един каталог, а именно - RAL 2004 = Reinorange.

Шегите настрана. Иде сериозната част. Rheinorange е монолитен обелиск с размери 25m х 7m х 1м. Бях го виждал на безброй снимки, картички, скици и т.н., но в действителност въздейстието е доста смазващо. Въпреки, че отдавна се каня да се разходя специално до там все нещо се случваше и не успявах. Чак тази пролет успях да направя едно велопоходче и да посетя Портокала. Някак напомня 2001 на Кубрик. Но с това оранжево, напомнянето е придружено с хитро намигване. Единственото, което ме подразни е ясната разлика между по-прясната боя, която се виждаше от земята докъм 2,5-3,5 м височина и оттам нагоре (вижда се и на едната снимка). Предполагам заради графити. Сигурен съм, че в мрежата има много снимки, но ще си позволя и аз да добавя 3 свои. На 2 от тях нарочно облегнах колелото на обелиска, за да се види мащаба.








Поздрави и до скоро четене/писане! М

Дуисбург има невероятен чар! Обаче повечето хора просто не виждат по-далеч от носа си ;)
Страхотни снимки!
Поздрави :)