На мен не ми се беше случвало толкова отдавна, че вече не помня кога е бил последният път. Нито пък за кой филм става въпрос. Миналата седмица обаче ми се случи. Отдавна чакам момента да го гледам и за пръв път от години ми се случва високите ми очаквания не само да бъдат оправдани, но и да бъдат надхвърлени. С много.

Става дума за 2001: Една одисея в космоса на Стенли Кубрик. Няма нужда да съм гледал всичките му филми, за да схвана, че е велик режисьор. Всъщност гледал съм само Пълно бойно снаряжение. Но и това ми стигна. Страхотен филм. Още с първото гледане веднага се намести в топ 3 на любимите ми "виетнамски" филми. Но той някак няма култовия статус на 2001. Така де. Навсякъде мненията за 2001 са в двете крайности - или е определян като гениален и т.н., или - като пълна боза.

Аз съм в лагера на първите. Уникално усещане е да гледаш филма, да знаеш в общи линии какво ще се случи и въпреки това, всичко, което виждаш на екрана да приковава погледа ти. От години се каня да го гледам и с течение на времето знаех повечето от интересните неща - историята, това, че е използвана много класическа музика, че е правен преди хората да са виждали истински астронавти, както и, че е доста странен...

Гледах го. Останах поразен. Поразен от това колко много могат да разкажат и да въздействат само движещите се картини на екрана на фона на добре подбрана музика. Добре подбрана?! Изборът на музика е повече от гениален. Едва ли има друго обяснение за Хубавия син Дунав, акомпаниращ танца на небесните тела. Освен това тези дълги, дълги епизоди, в които няма реплики. А дори и да има, те са толкова ненатрапчиви.

Да не говорим, че за всеки човек с модерно мислене, живеещ в настоящето, кадри от космоса са си едва ли не ежедневие. По времето, по което правен филма обаче, нещата са стояли другояче. Кубрик е трябвало да разчита до голяма степен на въображението си. И как се е справил само!!!

Няма да коментирам края по две причини: не искам да развалям удоволствието на тези, които още не са гледали филма. И освен това смятам, че не е толкова важно да знаеш какво е искал да каже режисьорът с еди коя си сцена. По-важното е как самият ти възприемаш въпросната сцена. Какви емоции и мисли предизвиква тя в теб.

Поздрави и до скоро писане/четене! М

не съм гледала филма, за който разказваш, но при първа възможност ще си го дръпна. Иначе последния нов филм, който гледах два пъти беше Трансформърс, но само защото много ме кефят роботите :))